Україна-Болгарія-співпраця без кордонів
Предаване
за Украинско-български многопрофилен лицей в град Приморск, Украйна 8.03.2013
г.
Submitted by
tasha on Thu, 03/14/2013 - 10:56.
Скъпи
слушатели и приятели на Радио „Татковина”,
Днешното
предаване ще започна с
есето „Моята
родина”
на Анна
Князева от град Приморск, Украйна.
Кое е твоето отечество? Щастливи са
всички, за които този въпрос е излишен. За хиляди хора по света той е повод за
драматичен и болезнен размисъл. Този въпрос разделя моите близки, той ме
вълнува и ме кара да се чувствам различна.
Знам, че моят майчин край, моята малка
татковина е Таврия - безкрайна степ без нито една гора, без нито една поляна
или хълмче. Родена съм в много малък южен град, на брега на Азовско море. За
мене това е най-драгото място. Тук е моята бащина къща, тук са моите свидни
родители. Ще напусна моя роден град, може и Украйна да напусна, но винаги ще се
стремя към този малък град, към родния дом, защото тук ще ме очакват и ще
копнеят за мене моите родители. За тях съм готова да направя всички чудеса и
нови да създам.
Моят майчин край е Таврия, значи моето
отечество е Украйна. Украйна е млада като мене. Всички нейни успехи и трудности
са и мои.
Има, обаче, едно голямо, свято „НО”.
Българският език е моят майчин, значи моят роден език. Всичко българско за мене
е драго и мило. Със себе си аз „гълча” на български. Моята Таврия в люлка от
български думи люлея. Замене тя е край, най-мила на света, защото е приютила
моите близки в далечната 1861 г. За нея те са страдали, в нея са се съхранили.
При мене българското идваше забулено в тайнства – невиждани горди планини,
уханни градини и мъка, много мъка. Аз съм българка, родена в Украйна. Когато
казват „клети българи”, цялото ми същество страда, болно и обидно ми е!
В моята Таврия българското е забранявано,
унижавано и отричано, но и днес то е всеобщо притежание. Тук и пиперът, и
лукът, и сиренето са български. Всички готвят манджа, яхнийка, зеле с ориз и
нямат за тях други названия.
Вече 200 години ние сме руснаци или
украинци с български сърца. Какво е това? Нима има отечество рождено, отечество
наразума и отечество на сърцето?!
Аз не съм космополит. Моите пътища стигат
до бащината къща. В най-страшните ми видения бежански кервани замръкват в
степта. Гордост и горест е да съм българка от Украйна. (Есето е изпратено за
литературния конкурс на ДАБЧ през 2002 г.)
Скъпи
слушатели,
Имам
удоволствието да Ви представя:
Украинско-българския
многопрофилен лицей в град Приморск, Украйна.
Преподаването на български език в
Приморския район има стара история. Тя води началото си от 1861 г., когато се
откриват училища във всички селища на български преселници в Бесарабия. На 26
септември 1874 г. е открита известната учителска семинария в с. Преслав,
задоволяваща нуждата от преподаватели и чиновници в региона. Впериода 1924-1937
г. се откриват нови училища. В издателствата в Киев и Харков се печатат
учебници по български език. Следват години на репресии. „Българският език
остава да съществува полулегално в битовото общуване, на разговорно-диалектно
ниво.” (Донка Николова)
На 9 декември 1994 г. между Министерство
на образованието, науката и технологиите на България и образователното
министерство в Киев се подписва Споразумение за сътрудничество. Съгласно това
споразумение от българска страна се предоставят на лицея учебно-помощна
литература по български език, литература, история, музика и други предмети;
организират се курсове за преподаватели по български език от Запорожка област.
Същевременно с това се договаря изпращането в лицея на преподавател по
български език от България. Регламентирана е възможността зрелостници от лицея
да кандидатстват в български висши учебни заведения.
„На 21.08.1996 г. с Рапореждане № 437 на
Приморската районна държавна администрация е учреден Приморският
украинско-български многопрофилен лицей.” - посочва г-жа Донка Николова, бивш
преподавател в лицея. През месец септември същата година в лицея постъпват
първите 150 лицеисти. Разпределени са били в паралелки от 8-10 клас. В учебното
заведение са били обособени два профила – филологически и икономически. През
първите години основен език на преподаване е бил руският. В програмата е било
застъпено също изучаването на украински и български. Предоставена е възможност
да се изучават факултативно история, култура и традиции на България.
„Лицеят беше създаден на нужното място и в
най-подходящия момент.” – така кратко и прецизно оценя постиженията на учебното
заведение и неговата значимост днешният му директор Андрей Степанович
Лазаренко.” - посочва (в алманах „Родолюбец”, 2001 г.) г-жа Донка Николова.
По повод 5-годишния юбилей на лицея (през
2001 г.) Виктория Кочергина и Елвира Мензатова написват химн на лицея.
Обявен е конкурс за герб на лицея, участниците са 30. Във връзка с
юбилея г-жа Д. Николова разказва, цитирам: „Залата в Дома на културата бавно се
изпълва с лицеисти, родители, гости, граждани на Приморск. На крака посрещат
знамената на Украйна и България, звучат „Ще не вмерла Україна” и „Горда Стара
планина”.”
Поинициатива на Приморското районно
културно-просветно дружество „Сдружение” през 2009 г. е основано Българско
неделно училище „Джон Атанасов”. Училището е създадено към
Украйнско-българския многопрофилен лицей в Приморск. Първоначално в него се
обучават ученици в начален и среден курс. Съществена роля за развитието и
утвърждаването на училището има Националната програма „Роден език и култура зад
граница”. В рамките на Националната програма за учебните 2009-2010 г.,
2010-2011 г. училището получава финансова подкрепа от българската държава.
Интересът към Българското неделно училище бързо нараства. С цел то да бъде
допълнително подпомагано, през 2009 г. родители на ученици в училището
учредяват Градското българско сдружение „Събор”. Неделното училище
в Приморск днес носи името „Николай Державин”. Културно-просветният център
„Джон Атанасов” е открил свои училища в с. Преслав и в с. Гюновка.
Към настоящия момент в лицея има
три профила:
• Филологически
• Математически
• Исторически
Математическият и филологическият профил
имат по две направления - химико-биологическо и математическо; украинска и
английска филологии.
• По всички предмети се преподава на
украински език.
• Обучението по българска история и култура се извършва в часовете по български
език.
Относно познанията на учениците по
български език г-жа Д. Николова казва следното, цитирам: „Последните поколения
българчета, които постъпват в лицея, като правило не знаят български, една
много малка част от тях владеят разговорно-диалектната форма на българския
език.”
През учебната 2009-2010 г. се
извършва:
• обучение по български език за учениците
от 7-9 клас (интензивно);
• обучение по литература за учениците от 10-12 клас (интензивно).
Обучението по български език за учениците
от 7-9 клас е съобразено с Европейската езикова рамка за чуждоезиково обучение.
Стремежът на учениците и учителите е да се достигне езиково ниво В2. В учебната
програма са включени публицистични текстове и творби от българската класика. В
часовете политература за учениците от 10-12 клас са застъпени произведения от
български автори.
От 2010-2011 учебна година обучението
в Украйна отново е до 11 клас. В лицея постъпват ученици от 8 клас, т.е
обучението се провежда от 8-11 клас. Интензивно обучение по български език има
единствено за филологическите паралелки в 8 клас.
Директори на лицея са били последователно:
Дмитрий Иванович Томашков, Андрей Степанович Лазаренко, Юрий Иванович Курицин.
Най-дълго време директор на лицея е бил Юрий Иванович Курицин. Той има
безспорни заслуги за утвърждаването на лицея като водещо учебно заведение в
региона. От 2011 г. до момента директор е Василий Александрович Вишневецки.
„Неизменен зам.-директор по учебната част
от създаването на лицея и до днес е Константин Савелиевич Димов. Той е съвестта
и гръбнакът на учебното заведение. Устоява на всички личностни, административни
и нормативни промени и изпълнява работата си така, че лицеят да съхрани своите
позиции като модерно и желано учебно заведение. Ежегодно неговите ученици са
победители в конкурсите наМалка академия на науките.” – споделят г-жа Николова
и г-жа Матвиенко.
Г-жа Николова и г-жа Матвиенко разказват и
още нещо: „Вера Владимировна Кравец е най-дългогодишната зам.-директорка по
възпитателната работа. Нейната многостранна и всеотдайна работа превърна лицея
в работилница за таланти. Празничните вечери, организирани под нейно
ръководство, се посещаваха от целия град. Работата й с талантливите деца
привлече много ученици в лицея.”
В Украинско-българския лицей в Приморск
винаги има един учител по български и литература, който е командирован от
Министерство на образованието, младежта и науката (МОМН) на България. В момента
учител е г-жа Росица Николова. Г-жа Николова е била в лицея от 2004-2008 г. От
учебната 2012-2013 г.
тя отново е на работа в него.
От основаването налицея през 1996 г. до
момента от България са били изпратени следните учители:
• Татяна Георгиева
• Николай Ников
• Дарина Чернева
• Донка Николова
• Росица Николова
На Вашето внимание бих искала да представя
откъси от интервюта, проведени с три учителки. (Интервютата са публикувани във
вестник „Роден край”.):
• Росица Николова
Във връзка с отиването си на работа в
лицея г-жа Николова разказва следното, цитирам: „И след като детето ми пое
посвоя път, реших, че трябва да опитам малко по-различен живот и работа от
онова, което ми е до болка познато.” И по-нататък, цитирам: „Както се казва,
учителят по български език и литература е водеща, знакова фигура в учебния
процес, но това зависи от човека. Затова моето морално удовлетворение е, че не
помня учениците ми да са отсъствали от часовете.” Г-жа Николова споделя и още
нещо: „И сигурно няма да има българин, дошъл от България вТаврия (по какъвто и
да е повод), който да не изпита като мен неописуемо вълнение от тукашния
български език, от песните, от обичта към България, която местните хора
непрекъснато ми показват.”
• Дарина Чернева
По повод идеята за заминаване на работа в
лицея в Приморск г-жа Чернева споделя следното, цитирам: „Понеже се занимавам с
езика и народопсихологията, вълнуват ме и проблемите на запазването на
вековните национални традиции. Много ми е интересно дали в държавите, където живеят
българи, тези процеси протичат по същия начин.”
• Наталия Сичова
Г-жа Сичова разказва: „Естествено, когато
заминавах за България да следвам, исках, след като завърша, да се реализирам
като специалист. И за късмет, точно в годината, когато завърших, в моя роден
град Приморск се откри лицей, в който сега преподавам. Бях много доволна, че
знанията, които получих в България, ще мога да предам на тукашните българи.”
Учениците в Украинско-българския лицей са
носители на многобройни награди в конкурси на Държавната агенция за българите в
чужбина (ДАБЧ), на Малка академия на науките, както и в Регионалната и
Междурегионалната олимпиада по български език в Одеса.
Името на Анастасия Владимировна
Наголова е широко известно. Настя, както я наричат нейните съученици и
учители, е многократен победител в конкурси по изобразително изкуство. През
тази година
Настя ще бъде абитуриентка. Тя е подарила
на лицея всички свои картини. Картините ще „допълнят българския дух на
кабинета” по български език.
Към месец септември 2010 г. библиотеката влицея
разполага с 9 126 екземпяра книги и учебници. Много от тях са получени като
дарение от български автори, от МОМН и ДАБЧ, от български дружества в региона,
от преподаватели в България.
През 2002-2003 г. към лицея е
създаден фолклорен ансамбъл „Приморски жар”. Фоклорният колектив е
удостоен със званието „Образцов”.
От 2009 г. богата дейност развива вокалната
формация за модерно пеене „Приморски лазарици”. Учредител на колектива,
както и настоящ ръководител, е Александър Сергеевич Семененко. Г-н Семененко
посочва следното: „От първия ден на създаването на „Приморски лазарици”
осъществяваме следните цели - всяко дете да получи знания за основите на
българското вокално изкуство, за постановката на гласа, за актьорско и сценично
майсторство…” И по нататък, цитирам: „В репертоара са включени както
произведения от местния български фолклор, така и песни от разните фолклорни
области на Република България.” Вокалната формация има множество престижни
награди.
Не бих искала да пропусна да Ви споделя и
следната информация:
По повод 10-годишнината от обявяването на
Независимостта на Украйна президентът на Украйна Леонид Кучма удостоява лицея с
„Почетен знак”.
А ето какво споделят ученици от
лицея:
Юлия Хаджийска, с. Преслав
„Тъй като съм българка, за мен българският
език е роден. Той винаги звучи в бащината ми къща. А в часовете по български
език в лицея аз се запознах с българската литература, много научих за България,
за българския народ, за историята му.”
Наталия Верешчак, гр. Приморск
„За първи път чух българска реч в лицея.
Особено ми бяха интересни часовете по българска литература.”
Аня Соломонова, с. Камишеватка
„Родителите ми са от Преслав. Там живеят моите
баба и дядо. Когато ходя при тях на гости, те говорят с мен на български.
Затова българският език за мене е роден. Добри знания получих влицея и научих
много интересни неща за живота в България. И макар че няма да уча там, знанията
по български език ще ми послужат, защото в селото ни български език звучи
по-често от други езици.”
Олга Стойловска, гр. Приморск
„Български език научих от баба, когато
ходех при нея на гости в с. Петровка. А сега с родителите си мога да говоря на
роден език.”
Светлана Меркушенко, с. Камишеватка
„За първи път чух български език в лицея.
Беше ми интересно да се запозная с българската литература, история, традиции и
обичаи. Моята мечта е да замина в България…”
Николай Кенев, с. Бановка
„На български говоря от малък. Затова
часовете по български език за мене бяха обикновени и естествени като другите
уроци.”
В заключение на изказванията на учениците
Леонид Паскалов посочва, цитирам: „Такива са мненията на учениците относно
българския език. Те са различни, както и самите випускници. За едни той е роден
и близък, за други е едно откритие.” … „И, може би думата „обикновен” най-точно
характеризира едно от главните ни постижения. Българският език да бъде в
училищата обикновен, естествен, като водата, хляба, въздуха, към които сме
свикнали и без които не можем да живеем.”
(Посочените по-горе изказвания са публикувани във в. „Роден край”.)
На това място бих желала да изпълня
молбата на г-жа Донка Николова, а именно да прочета следната благодарност,
цитирам:
„От мое име благодарност към
педагогическия колектив за неговата всеотдайност и професионализъм, към всички
лицеисти за тяхната любов към родното, за стремежа им към знание и развитие.
Особена благодарност на Наталия Владимировна Матвиенко, родена в Приморск,
завършила Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”, работи в лицея
като преподавател по български език от откриването и до днес.”
Скъпи ученици, колеги,
Скъпи слушатели на Радио „Татковина”,
Днешното предаване, посветено на Украинско-българския
лицей в Приморск, Украйна, ще завърши с изпълнения на две песни:
„Дай си, Въсе, ръчицата” и „Мене ли любиш”.
Специалния музикален поздрав получихме от
г-н Семененко, ръководител на вокалната формация „Приморски лазарици”.
С пожелания за весел Осми март,
за Вас предаде от Берлин,
Ваня Велкова
8 март 2013 г.
Немає коментарів:
Дописати коментар