Вчитель болгарської мови та літератури Матвієнко Наталя Володимирівна: лютого 2015

Наталия Матвиенко

Приморски регионален украинско-български

многопрофилен лицей

(гр. Приморск, Украйна)

ДУХОВНОТО И РЕВОЛЮЦИОННО ИЗРАСТВАНЕ НА БОРЕЦА ЗА СВОБОДА В ПОЕЗИЯТА НА ХРИСТО БОТЕВ

            Поезията на Христо Ботев е дълбокоизповедна и пряко ангажирана с потребностите на епохата. Драмата на своето време поетът представя в съкровени вълнуващи изповеди. Всяка негова творба е отзвук на непрестанното му желание да служи на своя народ, да сочи пътя към заветната свобода. Ботев заявява своето присъствие в българската литература на страниците на Славейковата «Гайда» през 1867 г. със стихотворението «Майце си». Още в тази творба поетът разкрива мощта за своето слово, изпепеляващата категоричност на чувствата, готовността да пожертва живота си, но да остане верен на своята любов към роден дом и близки. Бунтът на младия Ботев и силата на неговата страстна душа са пределно формулирани във финалната строфа:
пък тогаз нека измързнат жили,
пък тогаз нека загина в гроба! [1, с. 25]

            Следващите произведения представят етапите, през които преминава творецът, борецът и философът Ботев. Още втората творба осмисля бунта на изпълнения с воля за борба и решимост за саможертва млад творец. В стихотворението «Към брата си» неспокойната поетова мисъл е открила целта, на която ще посвети живота си и всяко свое дело:

Отечество вярно люба,
заветът му свято паза; [1, с. 27]

            Поетична възхвала на хайдушкото движение е поемата «Хайдути». Творбата започва с патетично обръщение към въображаемия стар войвода – символ на българския непокорен дух. Поетът е окрилен от самочувствието на нов певец, който с песента си още огласи цялото етническо пространство, ще призове под знамето на непокорните цял един народ:
аз нося сърце юнашко,
глас имам медян загорски,
та ‘ко ма никой не чуе,
песента ще са пронесе
по гори и по долища. [1, с. 47]

            С една и съща страст борецът за свобода заклеймява поробителя и социалните тирани – «сюрмашки изедници». Подобно на античен герой, ботевият хайдутин съчетава воинска решимост с дълбока нежност и привързаност към най-близките – майка, баща, братя и сестри.

Кажи ми, мале, що плачеш?
Да не са татка хванали,
хванали или убили,
та ти си, мале, остала
сирота, гладна и жъдна? [1, с. 53]

            В «На прощаване» откриваме драматичната и напрегната равносметка на професионален революционер, за когото съществува само един избор – борба за свобода, и само една мечтана награда:
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода… [1, с. 117]
            В стихотворението “До моето първо либе” поетът разкрива драмата на своето време, жестокостта на епохата, която с ненаситна алчност подчинява и изпепелява живота на не един народен син:

Забрави ти онез полуди,
в тез гръди веч любов не грее
и не можеш я ти събуди
там, де скърб дълбока владее,
де сичко е с рани покрито
и сърце зло в злоба обвито! [1, с. 119]

            За поета, революционера и философа Ботев революцията е основна цел и единствено приемлив изход от теглилата на робството. Той не допуска никаква форма на съглашателство с народните потисници, не приема бавния ход на еволюционните промени. Революцията е разкрита в своята безпощадна разрушителност и романтична героичност.

Там... там буря кърши клонове,
а сабля ги свива на венец;
зинале са страшни долове
и пищи в тях зърно от свинец,
и смъртта й там мила усмивка,
а хладен гроб сладка почивка! [1, с. 121]

            Ботев пръв в българската възрожденска поезия естетизира смъртта, превръща я в своя мечта и алтернатива на робството. Смъртта е най-краткият път към безсмъртието и тази своя мисъл поетът формулира в гениалното прозрение:

Той, който падне в бой за свобода,
той не умира……………………..[1,с. 135]

            Баладата “Хаджи Димитър” е апотеоз на революционния подвиг. В тази творба преклонението пред героя, борец за свобода, е намерило своя най-съвършен израз. Реалистичните картини на робството са съпоставени с фантастично-приказното пространство на легендите и езическите вярвния. Героят принадлежи в една и съща степен на “небе и земя”, на “звяр и природа”. Той е част от вечността на всемира.
            Развитието на Ботевия лирически герой очертава етапите на българското революционно движение – от неосъзнатия бунт срещу неправдите на деня до идеята за саможертвена служба на народа. Лирическият герой на Ботев е въплъщение на непокорния човешки дух, издигнал свободата във висш идеал.

ЛИТЕРАТУРА
1.   Ботев Хр. Стихотворения. София, 1992, 360 с
2.   Унджиеви И. и Цв. Христо Ботев — живот и дело. София, 1975, 823 с